22.01.2021 г., 9:40

Твърди се...

574 1 2

Когато скъсаш страници от романа,

изпускаш безценни и важни моменти...

Самотуваш си... И се вкарваш в капани

от съмнения и пръснати фрагменти...

 

Лепиш и наместваш случайни парчета,

но вече е кръпка до кръпка... Личи си...

Сблъскват се чувствата – храна за поети.

И душата тихо тъгува... топи се...

 

                                © Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Казвам си така - колкото и щеш парчета, важното е сърцето. То да е цяло, макар до капка кръв да се е раздало... Все пак сърцето си е с уникален баланс - не фалира, когато раздава повече отколкото получава... И така - каквото е писано... Ще взема да потърся нов роман да прочета...
  • Късаш и хвърляш! Слагай чертата, иначе тоя роман винаги ще те дърпа назад.
    Това, че си на парчета, че животът те е начупил и напукал не е важно, важно е и на парчета да си цял!
    Има толкова неща, които би било по-добре да съм ги пропуснала. Обръщайки се назад, като откриеш колко безсмислени неща си правил.
    Като гедеон - корици - папка, в която да слагаш. Старото като старата година - календарът в огъня!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...