Твърди се...

22.01.2021 г., 9:40 ч.

Поезия » Любовна, Философска, Друга

320 1 2

Когато скъсаш страници от романа,

изпускаш безценни и важни моменти...

Самотуваш си... И се вкарваш в капани

от съмнения и пръснати фрагменти...

Лепиш и наместваш случайни парчета,

но вече е кръпка до кръпка... Личи си...

Сблъскват се чувствата – храна за поети.

И душата тихо тъгува... топи се...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pavli (Павлина Петрова)

2021-01-25T17:08:59+02:00

Казвам си така - колкото и щеш парчета, важното е сърцето. То да е цяло, макар до капка кръв да се е раздало... Все пак сърцето си е с уникален баланс - не фалира, когато раздава повече отколкото получава... И така - каквото е писано... Ще взема да потърся нов роман да прочета...
palenka (П Антонова)

2021-01-22T10:24:51+02:00

Късаш и хвърляш! Слагай чертата, иначе тоя роман винаги ще те дърпа назад.
Това, че си на парчета, че животът те е начупил и напукал не е важно, важно е и на парчета да си цял!
Има толкова неща, които би било по-добре да съм ги пропуснала. Обръщайки се назад, като откриеш колко безсмислени неща си правил.
Като гедеон - корици - папка, в която да слагаш. Старото като старата година - календарът в огъня!