22.01.2021 г., 9:40

Твърди се...

577 1 2

Когато скъсаш страници от романа,

изпускаш безценни и важни моменти...

Самотуваш си... И се вкарваш в капани

от съмнения и пръснати фрагменти...

 

Лепиш и наместваш случайни парчета,

но вече е кръпка до кръпка... Личи си...

Сблъскват се чувствата – храна за поети.

И душата тихо тъгува... топи се...

 

                                © Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Казвам си така - колкото и щеш парчета, важното е сърцето. То да е цяло, макар до капка кръв да се е раздало... Все пак сърцето си е с уникален баланс - не фалира, когато раздава повече отколкото получава... И така - каквото е писано... Ще взема да потърся нов роман да прочета...
  • Късаш и хвърляш! Слагай чертата, иначе тоя роман винаги ще те дърпа назад.
    Това, че си на парчета, че животът те е начупил и напукал не е важно, важно е и на парчета да си цял!
    Има толкова неща, които би било по-добре да съм ги пропуснала. Обръщайки се назад, като откриеш колко безсмислени неща си правил.
    Като гедеон - корици - папка, в която да слагаш. Старото като старата година - календарът в огъня!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...