11 нояб. 2009 г., 20:14

Тя

637 0 0

Ангели се спускат от небето,
в рая ли съм аз, или на небето,
красота, видяна само веднъж,
веднъж и във една любов.

Небесата се отварят,
силата божествена ме понася,
но какво говоря аз,
това не е сила, а нейната прелестна усмивка.

Гледам и не виждам,
тя седи до мен.
Но моите очи са само в нея,
а тя с погледа си топъл ме разтапя...

Готов на всичко с нея аз да бъда,
живота мой за нея аз ще дам.
Със смъртта готов съм да се бия
и да победя заради теб, единствена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...