Ангели се спускат от небето,
в рая ли съм аз, или на небето,
красота, видяна само веднъж,
веднъж и във една любов.
Небесата се отварят,
силата божествена ме понася,
но какво говоря аз,
това не е сила, а нейната прелестна усмивка.
Гледам и не виждам,
тя седи до мен.
Но моите очи са само в нея,
а тя с погледа си топъл ме разтапя...
Готов на всичко с нея аз да бъда,
живота мой за нея аз ще дам.
Със смъртта готов съм да се бия
и да победя заради теб, единствена.
© Ивайло All rights reserved.