1 окт. 2010 г., 13:13

Тя

1.3K 0 2

Тя не може да признае колко е затънала.

Когато се погледне в огледалото, вижда лице, което я сочи със пръст и се смее.

Когато затвори очи, за да се осъзнае, чува глас, който я ругае.

Не може да излезе от водовъртежа!

Докато той не спре...

Животът се върти, обръща нещата, започва се борбата.

Но тя продължава да твърди, че всичко е наред, 

а всъщност иска животът ù да стане по-лек.

Продължава да се самозалъгва...

Във фалшив свят живее, фалшива е и самата тя!

Няма да издържи, животът ù се руши.

Затъва все повече, всеки изминал ден.

Моли се да достигне дъното, за да отскочи.

Усмивка... има надежда в непрогледната мъгла.

Тя се бори за последната си мечта.

И тя е да живее!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Скачкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...