Oct 1, 2010, 1:13 PM

Тя

  Poetry » Other
1.3K 0 2

Тя не може да признае колко е затънала.

Когато се погледне в огледалото, вижда лице, което я сочи със пръст и се смее.

Когато затвори очи, за да се осъзнае, чува глас, който я ругае.

Не може да излезе от водовъртежа!

Докато той не спре...

Животът се върти, обръща нещата, започва се борбата.

Но тя продължава да твърди, че всичко е наред, 

а всъщност иска животът ù да стане по-лек.

Продължава да се самозалъгва...

Във фалшив свят живее, фалшива е и самата тя!

Няма да издържи, животът ù се руши.

Затъва все повече, всеки изминал ден.

Моли се да достигне дъното, за да отскочи.

Усмивка... има надежда в непрогледната мъгла.

Тя се бори за последната си мечта.

И тя е да живее!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Скачкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...