Oct 1, 2010, 1:13 PM

Тя 

  Poetry » Other
855 0 2

Тя не може да признае колко е затънала.

Когато се погледне в огледалото, вижда лице, което я сочи със пръст и се смее.

Когато затвори очи, за да се осъзнае, чува глас, който я ругае.

Не може да излезе от водовъртежа!

Докато той не спре...

Животът се върти, обръща нещата, започва се борбата.

Но тя продължава да твърди, че всичко е наред, 

а всъщност иска животът ù да стане по-лек.

Продължава да се самозалъгва...

Във фалшив свят живее, фалшива е и самата тя!

Няма да издържи, животът ù се руши.

Затъва все повече, всеки изминал ден.

Моли се да достигне дъното, за да отскочи.

Усмивка... има надежда в непрогледната мъгла.

Тя се бори за последната си мечта.

И тя е да живее!

© Даниела Скачкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??