6 февр. 2019 г., 15:49

Тя

657 1 0

Запалка щраква,

пламък свисти,
хапва подадена цигара! 
С  въглен горещ, фаса гори, 
както с очи, душите изгаря! 
Обувки лачени, 
с досада подритват 
някакви сърца, 
употребени, студени,
без пламък, с поглед пленен,
само за ритане стават! 
Надува душите тя с плам,
пълни ги с дъх леден, 
дъх на досада, 
сластния бюст се извърта, 
поглед пълзи, 
без дъх те оставя,
търси  сърце  оцеляло!
Крачка натам и крак върху крак, 
рокля пада нейде в кревата, 
и изгубен в таз гръд, спира дъхът, 
тяло излъчва аромат на наслада!
Нежна ръка, струи топлина 
и сърцето при другите пада! 
Кротко, с досада, 
подритваш сърца! 
И моето там в тълпата се мята! 
Кратко изщракване, пламък в тъма, 
огънче святкащо в нова цигара! 
Друго сърце е готово сега 
пътя да мине до купчината  
тази в краката!

Максим Велков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Максим Велков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...