Тя

Запалка щраква,

пламък свисти,
хапва подадена цигара! 
С  въглен горещ, фаса гори, 
както с очи, душите изгаря! 
Обувки лачени, 
с досада подритват 
някакви сърца, 
употребени, студени,
без пламък, с поглед пленен,
само за ритане стават! 
Надува душите тя с плам,
пълни ги с дъх леден, 
дъх на досада, 
сластния бюст се извърта, 
поглед пълзи, 
без дъх те оставя,
търси  сърце  оцеляло!
Крачка натам и крак върху крак, 
рокля пада нейде в кревата, 
и изгубен в таз гръд, спира дъхът, 
тяло излъчва аромат на наслада!
Нежна ръка, струи топлина 
и сърцето при другите пада! 
Кротко, с досада, 
подритваш сърца! 
И моето там в тълпата се мята! 
Кратко изщракване, пламък в тъма, 
огънче святкащо в нова цигара! 
Друго сърце е готово сега 
пътя да мине до купчината  
тази в краката!

Максим Велков