Feb 6, 2019, 3:49 PM

Тя

658 1 0

Запалка щраква,

пламък свисти,
хапва подадена цигара! 
С  въглен горещ, фаса гори, 
както с очи, душите изгаря! 
Обувки лачени, 
с досада подритват 
някакви сърца, 
употребени, студени,
без пламък, с поглед пленен,
само за ритане стават! 
Надува душите тя с плам,
пълни ги с дъх леден, 
дъх на досада, 
сластния бюст се извърта, 
поглед пълзи, 
без дъх те оставя,
търси  сърце  оцеляло!
Крачка натам и крак върху крак, 
рокля пада нейде в кревата, 
и изгубен в таз гръд, спира дъхът, 
тяло излъчва аромат на наслада!
Нежна ръка, струи топлина 
и сърцето при другите пада! 
Кротко, с досада, 
подритваш сърца! 
И моето там в тълпата се мята! 
Кратко изщракване, пламък в тъма, 
огънче святкащо в нова цигара! 
Друго сърце е готово сега 
пътя да мине до купчината  
тази в краката!

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...