5 сент. 2008 г., 19:22

Тя

1.8K 0 5

И поглеждайки я в очите,

виждам пламък познат.

Гледа ме, сякаш родила се е днес.

Усмихва ми се и разказва тя,

за човека, запалил нейната душа.

"Върнах се! - говореше ми и гореше -

върнах изгубената АЗ."

Някой бе взел преди време

най-важната от нея част.

И сега тя в очите му я позна.

Спомни си къде беше оставила любовта.

Намерила я, но я оставила там.

Защо?!

Защото тя на НЕГО принадлежи

и винаги, когато погледне в неговите очи,

ще вижда себе си.

 

Прекъснах я... Трябваше да тръгвам.

 Облякох се, погледнах отново в огледалото...

усмихнах се на щастливото момиче и излязох...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДеСтиНи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...