Тя
И поглеждайки я в очите,
виждам пламък познат.
Гледа ме, сякаш родила се е днес.
Усмихва ми се и разказва тя,
за човека, запалил нейната душа.
"Върнах се! - говореше ми и гореше -
върнах изгубената АЗ."
Някой бе взел преди време
най-важната от нея част.
И сега тя в очите му я позна.
Спомни си къде беше оставила любовта.
Намерила я, но я оставила там.
Защо?!
Защото тя на НЕГО принадлежи
и винаги, когато погледне в неговите очи,
ще вижда себе си.
Прекъснах я... Трябваше да тръгвам.
Облякох се, погледнах отново в огледалото...
усмихнах се на щастливото момиче и излязох...
© ДеСтиНи All rights reserved.
