Sep 5, 2008, 7:22 PM

Тя 

  Poetry » Love
1449 0 5

И поглеждайки я в очите,

виждам пламък познат.

Гледа ме, сякаш родила се е днес.

Усмихва ми се и разказва тя,

за човека, запалил нейната душа.

"Върнах се! - говореше ми и гореше -

върнах изгубената АЗ."

Някой бе взел преди време

най-важната от нея част.

И сега тя в очите му я позна.

Спомни си къде беше оставила любовта.

Намерила я, но я оставила там.

Защо?!

Защото тя на НЕГО принадлежи

и винаги, когато погледне в неговите очи,

ще вижда себе си.

 

Прекъснах я... Трябваше да тръгвам.

 Облякох се, погледнах отново в огледалото...

усмихнах се на щастливото момиче и излязох...

© ДеСтиНи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??