21 янв. 2008 г., 17:36

Тя... Аз...

1.3K 0 22

Тя прегръща те нежно в нощта,

мисли, че сънуваш нея

и затуй усмихваш се така...

 

Ти прегръщаш мен в съня

и когато се събудя,

пиша стихове, за да си спомня...

 

Тя е твоята съдба

и не трябва никога да я оставяш

майката на твоите деца.

 

Аз съм сянката на твоята съдба.

Ще те следвам винаги...

Нищо, че боли да бъдеш сянка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихчетата ти са много тъжни,но и прекрасни..Може би,защото и аз се чуствах като теб ;(
  • Много ми харесва!Интересно е.
  • Повярвай ми ,такава любов е една малка смърт...
    Стихотворението ти е великолепно!
  • А може би не си сянка. Ние сме това, което мислим... Помисли, че си Обич! Тогава не боли така. Поздрави.
  • Поздравявам те за великолепния стих...! Браво!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...