Jan 21, 2008, 5:36 PM

Тя... Аз...

  Poetry
1.3K 0 22

Тя прегръща те нежно в нощта,

мисли, че сънуваш нея

и затуй усмихваш се така...

 

Ти прегръщаш мен в съня

и когато се събудя,

пиша стихове, за да си спомня...

 

Тя е твоята съдба

и не трябва никога да я оставяш

майката на твоите деца.

 

Аз съм сянката на твоята съдба.

Ще те следвам винаги...

Нищо, че боли да бъдеш сянка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихчетата ти са много тъжни,но и прекрасни..Може би,защото и аз се чуствах като теб ;(
  • Много ми харесва!Интересно е.
  • Повярвай ми ,такава любов е една малка смърт...
    Стихотворението ти е великолепно!
  • А може би не си сянка. Ние сме това, което мислим... Помисли, че си Обич! Тогава не боли така. Поздрави.
  • Поздравявам те за великолепния стих...! Браво!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...