Тя прегръща те нежно в нощта,
мисли, че сънуваш нея
и затуй усмихваш се така...
Ти прегръщаш мен в съня
и когато се събудя,
пиша стихове, за да си спомня...
Тя е твоята съдба
и не трябва никога да я оставяш
майката на твоите деца.
Аз съм сянката на твоята съдба.
Ще те следвам винаги...
Нищо, че боли да бъдеш сянка...
© Росица All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
