21 ene 2008, 17:36

Тя... Аз...

  Poesía
1.3K 0 22

Тя прегръща те нежно в нощта,

мисли, че сънуваш нея

и затуй усмихваш се така...

 

Ти прегръщаш мен в съня

и когато се събудя,

пиша стихове, за да си спомня...

 

Тя е твоята съдба

и не трябва никога да я оставяш

майката на твоите деца.

 

Аз съм сянката на твоята съдба.

Ще те следвам винаги...

Нищо, че боли да бъдеш сянка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихчетата ти са много тъжни,но и прекрасни..Може би,защото и аз се чуствах като теб ;(
  • Много ми харесва!Интересно е.
  • Повярвай ми ,такава любов е една малка смърт...
    Стихотворението ти е великолепно!
  • А може би не си сянка. Ние сме това, което мислим... Помисли, че си Обич! Тогава не боли така. Поздрави.
  • Поздравявам те за великолепния стих...! Браво!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...