Тя прегръща те нежно в нощта,
мисли, че сънуваш нея
и затуй усмихваш се така...
Ти прегръщаш мен в съня
и когато се събудя,
пиша стихове, за да си спомня...
Тя е твоята съдба
и не трябва никога да я оставяш
майката на твоите деца.
Аз съм сянката на твоята съдба.
Ще те следвам винаги...
Нищо, че боли да бъдеш сянка...
© Росица Todos los derechos reservados