21 ene 2008, 17:36

Тя... Аз...

  Poesía
1.3K 0 22

Тя прегръща те нежно в нощта,

мисли, че сънуваш нея

и затуй усмихваш се така...

 

Ти прегръщаш мен в съня

и когато се събудя,

пиша стихове, за да си спомня...

 

Тя е твоята съдба

и не трябва никога да я оставяш

майката на твоите деца.

 

Аз съм сянката на твоята съдба.

Ще те следвам винаги...

Нищо, че боли да бъдеш сянка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихчетата ти са много тъжни,но и прекрасни..Може би,защото и аз се чуствах като теб ;(
  • Много ми харесва!Интересно е.
  • Повярвай ми ,такава любов е една малка смърт...
    Стихотворението ти е великолепно!
  • А може би не си сянка. Ние сме това, което мислим... Помисли, че си Обич! Тогава не боли така. Поздрави.
  • Поздравявам те за великолепния стих...! Браво!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...