9 нояб. 2010 г., 14:05

Тя бе(ше)

1.3K 0 4

Тя вярваше в себе си, тя обичаше себе си, 

защото бе осъзнала своето различие и искаше да му бъде вярна.
Животът ù бе разделен на две части – 

тогава, когато тя бе като всички останали и след това.
Знаеше достатъчно, но бе изгубена... 

защото постоянно разбираше колко още не знае.
Знаеше, че лъжа и коварство на тая пуста земя царува, 

и нямаше как да не им се отдаде, 

освен ако не бъде вярна на себе си.
Тесни за сърцето ù бяха низините, 

искаше да лети в небето – в синевите.
Тя обичаше себе си, но обикна и неговото различие.
Бе приела неговия идеал за свой идеал
и чрез него тя правеше победи от всичките му падения.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...