9 нояб. 2010 г., 14:05

Тя бе(ше)

1.3K 0 4

Тя вярваше в себе си, тя обичаше себе си, 

защото бе осъзнала своето различие и искаше да му бъде вярна.
Животът ù бе разделен на две части – 

тогава, когато тя бе като всички останали и след това.
Знаеше достатъчно, но бе изгубена... 

защото постоянно разбираше колко още не знае.
Знаеше, че лъжа и коварство на тая пуста земя царува, 

и нямаше как да не им се отдаде, 

освен ако не бъде вярна на себе си.
Тесни за сърцето ù бяха низините, 

искаше да лети в небето – в синевите.
Тя обичаше себе си, но обикна и неговото различие.
Бе приела неговия идеал за свой идеал
и чрез него тя правеше победи от всичките му падения.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...