Тя вярваше в себе си, тя обичаше себе си,
защото бе осъзнала своето различие и искаше да му бъде вярна.
Животът ù бе разделен на две части –
тогава, когато тя бе като всички останали и след това.
Знаеше достатъчно, но бе изгубена...
защото постоянно разбираше колко още не знае.
Знаеше, че лъжа и коварство на тая пуста земя царува,
и нямаше как да не им се отдаде,
освен ако не бъде вярна на себе си.
Тесни за сърцето ù бяха низините,
искаше да лети в небето – в синевите.
Тя обичаше себе си, но обикна и неговото различие.
Бе приела неговия идеал за свой идеал
и чрез него тя правеше победи от всичките му падения.
© Таня Михайлова Всички права запазени