9.11.2010 г., 14:05

Тя бе(ше)

1.3K 0 4

Тя вярваше в себе си, тя обичаше себе си, 

защото бе осъзнала своето различие и искаше да му бъде вярна.
Животът ù бе разделен на две части – 

тогава, когато тя бе като всички останали и след това.
Знаеше достатъчно, но бе изгубена... 

защото постоянно разбираше колко още не знае.
Знаеше, че лъжа и коварство на тая пуста земя царува, 

и нямаше как да не им се отдаде, 

освен ако не бъде вярна на себе си.
Тесни за сърцето ù бяха низините, 

искаше да лети в небето – в синевите.
Тя обичаше себе си, но обикна и неговото различие.
Бе приела неговия идеал за свой идеал
и чрез него тя правеше победи от всичките му падения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...