Любовта е фатална измислица.
Безсъница на поети.
От вълшебница или орисница
изпратена да ни свети.
Сто въпроса да впива в душата ни.
Да ни къпе в катрана на Ада,
да прониква във нашите атоми
без покой, без жал, без пощада.
Любовта е в телата ни сплетени,
във копнежа луд - още и още -
във милувката на ръцете ни,
дала смисъл на нашите нощи.
Любовта е фатална безсъница.
Измислица на поети.
Тя е път и съдба. Светла съдница.
Обреченост. Допир с Небето.
© Нина Чилиянска Все права защищены