5 дек. 2024 г., 10:18

Тя е моето сияние

536 0 0

Ти си тишината в сърцето ми,

но в погледа ти виждам светлина.

Не разбирам, каква е тази тъга,

когато в теб се крие моята мечта.

 

Дали усещаш същото, не знам,

защото в твоите очи съм като в огледало.

Държиш се близо, но все още далеч,

и се питам дали сърцето ти гори като моето.

 

Може би времето ще ни научи,

дали любовта е само думи,

или нещо повече, без страх и тъга,

нежно, истинско, като сбъдната мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Алексиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....