Ти си тишината в сърцето ми,
но в погледа ти виждам светлина.
Не разбирам, каква е тази тъга,
когато в теб се крие моята мечта.
Дали усещаш същото, не знам,
защото в твоите очи съм като в огледало.
Държиш се близо, но все още далеч,
и се питам дали сърцето ти гори като моето.
Може би времето ще ни научи,
дали любовта е само думи,
или нещо повече, без страх и тъга,
нежно, истинско, като сбъдната мечта.
© Веселин Алексиев Все права защищены