5.12.2024 г., 10:18

Тя е моето сияние

531 0 0

Ти си тишината в сърцето ми,

но в погледа ти виждам светлина.

Не разбирам, каква е тази тъга,

когато в теб се крие моята мечта.

 

Дали усещаш същото, не знам,

защото в твоите очи съм като в огледало.

Държиш се близо, но все още далеч,

и се питам дали сърцето ти гори като моето.

 

Може би времето ще ни научи,

дали любовта е само думи,

или нещо повече, без страх и тъга,

нежно, истинско, като сбъдната мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...