Samadhi (Гюлсер Мазлум)
242 643
10 нояб. 2017 г., 10:03  

ТЯ и ТО - по Зигмунд Фройд 

  Поэзия » Философская
512 1 3

 

Читателю,

не съм ангел,

не съм  и светица

в икона.

И душата моя

често е разпятие   

между дявола и Бога.

 

Дали пък Бог е съвършен?

Защо е ръсил по земята

и полезно, и ненужно,

и праведно, и грешно,

и добро, и зло?

 

Имам ги,

друже мой,

все още ги имам  

онези мои мигове

злочести и трудни,

когато… защо ли?  

Не мога да обикна

от сърце и онова,

от що най боли!

Та…  в тези мигове,

уморяват се крилете,

докосват дъно нозете.  

 

Но…

аз и в дъното бряг диря.

Бряг към изгрева тих

на нова надежда.

Бряг – до който

сред бури и вихрушки

корабът на вярата

непокътнат доплува.

 

Моята вяра!

Крепката!

Тихата!

Тя е на Бога прегръдката!

Вечната!

 

Аз вярвам,

вярвам,

че някога,

в синьото кълбо,

съдбите ни човешки сбрало,

до светеца не ще блее,

не ще вие и нечестивото!

 

Търкаля се кълбото

към бъдното…

Някога,

някога,

някога,

ще засияе ТО  цялото.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??