ТЯ и ТО - по Зигмунд Фройд
Читателю,
не съм ангел,
не съм и светица
в икона.
И душата моя
често е разпятие
между дявола и Бога.
Дали пък Бог е съвършен?
Защо е ръсил по земята
и полезно, и ненужно,
и праведно, и грешно,
и добро, и зло?
Имам ги,
друже мой,
все още ги имам
онези мои мигове
злочести и трудни,
когато… защо ли?
Не мога да обикна
от сърце и онова,
от що най боли!
Та… в тези мигове,
уморяват се крилете,
докосват дъно нозете.
Но…
аз и в дъното бряг диря.
Бряг към изгрева тих
на нова надежда.
Бряг – до който
сред бури и вихрушки
корабът на вярата
непокътнат доплува.
Моята вяра!
Крепката!
Тихата!
Тя е на Бога прегръдката!
Вечната!
Аз вярвам,
вярвам,
че някога,
в синьото кълбо,
съдбите ни човешки сбрало,
до светеца не ще блее,
не ще вие и нечестивото!
Търкаля се кълбото
към бъдното…
Някога,
някога,
някога,
ще засияе ТО цялото.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
