Тя, невинна в своята младост,
той, чаровен, магнетичен и мил,
изкушава я с мъжката зрялост
и в лицето й тихо шепти.
Тя, нежна като пролетно цвете,
той, ласкаво груб, но красив,
тя се изгубва в ръцете му,
той в погледа й щастлив.
Тя, фина като пеперуда,
той, силен в своя стремеж,
да я целува дълго и лудо,
с безкраен, сладък копнеж.
Тя, несигурна в своята същност,
той, пламенен, с мътни очи,
покорява устните с устни
и попива с тях крехки сълзи.
Тя, уязвима в своята слабост,
той, страстен и здраво държи,
в обятията си нейната младост
и между тях припламват искри.
Тя, уплашена от своите чувства,
той, непокорен и бавно пълзи,
по тялото с пресъхнали устни,
а по кожата влага струи.
Тя, изгаряща от желание,
той, подвластен на порива див
люби я до безсъзнание,
и усеща, че с нея е жив.
Тя, преродена от него в усмивка,
той, прероден в нейния дъх,
прибират любовта под завивката,
покорили първия връх!