Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19 нояб. 2007 г., 07:55

Тя идва без да пита 

  Поэзия
657 0 24
Аз знаех, че ще дойде, без да пита
готова ли съм и дали е време...
Със нея съм си себе си, най-истинската,
пътеката на светлите си корени.
Понякога забравям болка, страх
и тичам пред лицето на земята,
понякога летя и сякаш не съм аз,
а синя птица в свят на чудесата.
Когато я поема във душата си,
притихват бури непосилни.
Когато я положа във сърцето си,
запяват в мене песни звучни.
Протегна ли ръка да я докосна,
да чуя звънкия й мелодичен смях,
си тръгва, аз не мога да я стигна...
и не остава с мене в моя свят.
Аз знаех, тя отново ще си иде.
От ненавременното случване боли.
А после пак ще дойде, без да пита,
във други влюбени във мен очи.



© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??