1 февр. 2009 г., 23:29

Тя има февруари

816 0 1

Не знам дали не съм банална,

но понякога и аз

отчаяно я търся,

а уж не вярвам в нея.

Претърсвам в тайните

ъгли

на съзнанието си,

протягам ръка до

най-далечната звезда,

копая из дълбините

на един изоставен

кладенец,

но пак я няма.

Бляскави идеи

ме карат да не бъда себе си

(а аз винаги уча хората)

и да говоря, че има любов.

Който ми я донесе,

ще получи досега невидяното –

едно момичешко сърце,

но не моето.

Не се залъгвам, че имам!

Ще му дам на онази,

която тупа килим

над главите ни

и постила земята със сняг.

Тя повече знае от мен

да обича,

защото си има

снега, и земята, и февруари...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Две Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • пак ще посоча себе си за пример ...
    писал съм такива стихове ...
    куца ... но ме радва че така пишеш защото това е просто стъпката към следващо ... ниво ...

    дано ме разбра, последна мисъл ми е да се хваля(това го пиша за ... недоброжелателите)

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...