1 февр. 2009 г., 23:29

Тя има февруари

817 0 1

Не знам дали не съм банална,

но понякога и аз

отчаяно я търся,

а уж не вярвам в нея.

Претърсвам в тайните

ъгли

на съзнанието си,

протягам ръка до

най-далечната звезда,

копая из дълбините

на един изоставен

кладенец,

но пак я няма.

Бляскави идеи

ме карат да не бъда себе си

(а аз винаги уча хората)

и да говоря, че има любов.

Който ми я донесе,

ще получи досега невидяното –

едно момичешко сърце,

но не моето.

Не се залъгвам, че имам!

Ще му дам на онази,

която тупа килим

над главите ни

и постила земята със сняг.

Тя повече знае от мен

да обича,

защото си има

снега, и земята, и февруари...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Две Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • пак ще посоча себе си за пример ...
    писал съм такива стихове ...
    куца ... но ме радва че така пишеш защото това е просто стъпката към следващо ... ниво ...

    дано ме разбра, последна мисъл ми е да се хваля(това го пиша за ... недоброжелателите)

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...