1.02.2009 г., 23:29

Тя има февруари

814 0 1

Не знам дали не съм банална,

но понякога и аз

отчаяно я търся,

а уж не вярвам в нея.

Претърсвам в тайните

ъгли

на съзнанието си,

протягам ръка до

най-далечната звезда,

копая из дълбините

на един изоставен

кладенец,

но пак я няма.

Бляскави идеи

ме карат да не бъда себе си

(а аз винаги уча хората)

и да говоря, че има любов.

Който ми я донесе,

ще получи досега невидяното –

едно момичешко сърце,

но не моето.

Не се залъгвам, че имам!

Ще му дам на онази,

която тупа килим

над главите ни

и постила земята със сняг.

Тя повече знае от мен

да обича,

защото си има

снега, и земята, и февруари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Две Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • пак ще посоча себе си за пример ...
    писал съм такива стихове ...
    куца ... но ме радва че така пишеш защото това е просто стъпката към следващо ... ниво ...

    дано ме разбра, последна мисъл ми е да се хваля(това го пиша за ... недоброжелателите)

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...