Feb 1, 2009, 11:29 PM

Тя има февруари

  Poetry
818 0 1

Не знам дали не съм банална,

но понякога и аз

отчаяно я търся,

а уж не вярвам в нея.

Претърсвам в тайните

ъгли

на съзнанието си,

протягам ръка до

най-далечната звезда,

копая из дълбините

на един изоставен

кладенец,

но пак я няма.

Бляскави идеи

ме карат да не бъда себе си

(а аз винаги уча хората)

и да говоря, че има любов.

Който ми я донесе,

ще получи досега невидяното –

едно момичешко сърце,

но не моето.

Не се залъгвам, че имам!

Ще му дам на онази,

която тупа килим

над главите ни

и постила земята със сняг.

Тя повече знае от мен

да обича,

защото си има

снега, и земята, и февруари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Две All rights reserved.

Comments

Comments

  • пак ще посоча себе си за пример ...
    писал съм такива стихове ...
    куца ... но ме радва че така пишеш защото това е просто стъпката към следващо ... ниво ...

    дано ме разбра, последна мисъл ми е да се хваля(това го пиша за ... недоброжелателите)

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...