Наскита ли се?
Толкова пристанища
познаха нощем
грубите ти ласки?
Доказа ли се?
Егото мълчи,
понеже няма
нищо за доказване...
Заспивал си спокоен
до незнайната,
оказал се случайно
във леглото ù,
а твоето - самотно домълчаваше,
че всъщност
е такъв Живота...
Пристанищата,
толкова случайни
остават там,
завинаги подире ти...
Но Тя - Душата,
спряла да нехае,
боли вгорчена,
само да се крие...
Доволен ли си?
Истината лъсва,
когато вечер
лампата угасне,
а ти си сам -
не иска да възкръсне
дори и спомен
за живяно щастие...
© Геновева Симеонова Все права защищены