Тя просто издишаше ангели,
нощем, когато всичко е мъртво.
Но не беше глупава - не вярваше в мечтатели,
бягаше от себе си, преди да се е съмнало.
Обичаше да прави любов... с дъха си
и сама да обладава страховете си.
Да бичува вградените спомени
и да изрича най-жестоките клетви.
Тя просто издиша свободата си
и знаеше, че пак ще се върнеш.
За да може на ново да дълбаеш съня ù,
а после като непозната да я псуваш.
Тя просто разнищваше иконите
и с ръждясал поглед драскаше платната им.
И рисуваше, рисуваше очите ти - лошите,
без ореоли, без измислици. Само свободата им.
© Инна Все права защищены