Тя просто издишаше ангели,

нощем, когато всичко е мъртво.

Но не беше глупава - не вярваше в мечтатели,

бягаше от себе си, преди да се е съмнало.

Обичаше да прави любов... с дъха си

и сама да обладава страховете си.

Да бичува вградените спомени

и да изрича най-жестоките клетви.

Тя просто издиша свободата си

и знаеше, че пак ще се върнеш.

За да може на ново да дълбаеш съня ù,

а после като непозната да я псуваш.

Тя просто разнищваше иконите

и с ръждясал поглед драскаше платната им.

И рисуваше, рисуваше очите ти - лошите,

без ореоли, без измислици. Само свободата им.