Две очи красиви и думи мили,

две чаши кристални

и много усмивки,

заражда се в нощта

-тя „любовта”…

И колко въпроси стоят между нас

и с колко надежди заражда се „тя”…

Нима има по щастлива жена,

ще кажа да на любовта…

И чакам въпроса,

-кога ще съм твоя…

Не искам да чакам,

не и сега,

аз вече съм влюбена жена…

А ти с поглед ме пронизваш,

чакаш знак да ти дам,

а аз се страхувам

и силно се вълнувам…

Искам те,

тук и сега,

но как без свян да го изрека,

ела и ме докосни

с устни ме изпепели…