Две очи красиви и думи мили,
две чаши кристални
и много усмивки,
заражда се в нощта
-тя „любовта”…
И колко въпроси стоят между нас
и с колко надежди заражда се „тя”…
Нима има по щастлива жена,
ще кажа да на любовта…
И чакам въпроса,
-кога ще съм твоя…
Не искам да чакам,
не и сега,
аз вече съм влюбена жена…
А ти с поглед ме пронизваш,
чакаш знак да ти дам,
а аз се страхувам
и силно се вълнувам…
Искам те,
тук и сега,
но как без свян да го изрека,
ела и ме докосни
с устни ме изпепели…
© Жулиета Стоянова Всички права запазени