Тя, любовта ни...
Искаш ли с теб времето да върнем,
всяка своя грешка да простим,
както и преди да се прегърнем
и така до края да вървим?
Знам, ще можем смисъл да намерим,
за да преоткрием любовта,
тя не бива вечно да трепери
от студа на нашта самота.
Тя, любовта ни, между нас застава,
скрито дирижира нашите съдби,
гони гордостта ни и криле ни дава,
вечно ни събира, вечно ни дели.
Колко дни и нощи ще отминат,
както ни отмина радостта?
Бавно и сърцата ще изстинат,
току-виж дошла е старостта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Рашков Все права защищены
