Прокопи (Пламен Рашков) Прокопи (Пламен Рашков)
1 50
9 sept 2008, 20:18

Тя, любовта ни...

  Poesía
1K 0 3

Искаш ли с теб времето да върнем,

всяка своя грешка да простим,

както и преди да се прегърнем

и така до края да вървим?

 

Знам, ще можем смисъл да намерим,

за да преоткрием любовта,

тя не бива вечно да трепери

от студа на нашта самота.

 

Тя, любовта ни, между нас застава,

скрито дирижира нашите съдби,

гони гордостта ни и криле ни дава,

вечно ни събира, вечно ни дели.

 

Колко дни и нощи ще отминат,

както ни отмина радостта?

Бавно и сърцата ще изстинат,

току-виж дошла е старостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0