Прокопи (Пламен Рашков) Прокопи (Пламен Рашков)
1 50
9 sept 2008, 20:18

Тя, любовта ни...

  Poesía
1K 0 3

Искаш ли с теб времето да върнем,

всяка своя грешка да простим,

както и преди да се прегърнем

и така до края да вървим?

 

Знам, ще можем смисъл да намерим,

за да преоткрием любовта,

тя не бива вечно да трепери

от студа на нашта самота.

 

Тя, любовта ни, между нас застава,

скрито дирижира нашите съдби,

гони гордостта ни и криле ни дава,

вечно ни събира, вечно ни дели.

 

Колко дни и нощи ще отминат,

както ни отмина радостта?

Бавно и сърцата ще изстинат,

току-виж дошла е старостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0