Тя, любовта ни...
Искаш ли с теб времето да върнем,
всяка своя грешка да простим,
както и преди да се прегърнем
и така до края да вървим?
Знам, ще можем смисъл да намерим,
за да преоткрием любовта,
тя не бива вечно да трепери
от студа на нашта самота.
Тя, любовта ни, между нас застава,
скрито дирижира нашите съдби,
гони гордостта ни и криле ни дава,
вечно ни събира, вечно ни дели.
Колко дни и нощи ще отминат,
както ни отмина радостта?
Бавно и сърцата ще изстинат,
току-виж дошла е старостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
