Прокопи (Пламен Рашков) Прокопи (Пламен Рашков)
1 50
Sep 9, 2008, 8:18 PM

Тя, любовта ни...

  Poetry
1K 0 3

Искаш ли с теб времето да върнем,

всяка своя грешка да простим,

както и преди да се прегърнем

и така до края да вървим?

 

Знам, ще можем смисъл да намерим,

за да преоткрием любовта,

тя не бива вечно да трепери

от студа на нашта самота.

 

Тя, любовта ни, между нас застава,

скрито дирижира нашите съдби,

гони гордостта ни и криле ни дава,

вечно ни събира, вечно ни дели.

 

Колко дни и нощи ще отминат,

както ни отмина радостта?

Бавно и сърцата ще изстинат,

току-виж дошла е старостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Рашков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0