Sep 9, 2008, 8:18 PM

Тя, любовта ни... 

  Poetry
745 0 3

Искаш ли с теб времето да върнем,

всяка своя грешка да простим,

както и преди да се прегърнем

и така до края да вървим?

 

Знам, ще можем смисъл да намерим,

за да преоткрием любовта,

тя не бива вечно да трепери

от студа на нашта самота.

 

Тя, любовта ни, между нас застава,

скрито дирижира нашите съдби,

гони гордостта ни и криле ни дава,

вечно ни събира, вечно ни дели.

 

Колко дни и нощи ще отминат,

както ни отмина радостта?

Бавно и сърцата ще изстинат,

току-виж дошла е старостта.

© Пламен Рашков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??