Тя на друг не прилича...
Тя е циганка малка - в косите със цвете,
тя сред табор танцува и омайва мъжете,
тя е волната птица, полетяла в безкрая...
Тя на друг не прилича - в очите с омая.
Тя шала си пъстър полека развързва,
тя коса гъста никога не завързва,
тя смело на коня безстрашно се мята
и с усмивка мъже приковава в земята.
Тя - въглен потаен в очите на всеки,
тя любов дава - те я пазят вовеки,
тя с дайре свири, тя е циганка страстна,
тя е сега малка, но когато порастне...
ще се носи с конете из полята на воля,
сред мъже ще е винаги в главната рола.
Тя, в табор родена, е за обич свободна-
всеки иска да пие - река пълноводна.
Не на всеки дарява обичта си безкрайна,
че в сърце още пази девойчина тайна-
да пристане на онзи, дето И го открадне
с целувка по тъмно, и на душа легне!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
