ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
23 мая 2015 г., 01:56

Тя - Ръката на Съдбата 

  Поэзия » Другая
518 0 8

Тя - Ръката на Съдбата

 

Поглъща стъпките калта,

а грохотно орат бразда...

На Пътя призрачен и стръмен –

Бродник - с камък на врата прежулен.

Ръка отгоре се протегна –

тежкото на гръб премести -

скитник плещи понапрегна –

от Пътя си не се отмести.

 

А Тя брои, брои на пръсти -

сълзи - кървави и гъсти

(сякаш от гевгир цедени -

рубини - капват вкаменени)

сграбчва ги, подхвърля в шепа –

скъпоценност - тъй нелепа.

  

А той - страдалецът мълви:

– Боже, камъкът не ми тежи,

Пътя, Боже, Ти ми освети,

че по Видело изтекоха гледци!

 

... Съдбата се намеси и размаха пръст:

(рубини разпиля околовръст)

 

–Тежест отредена - не тежи,

тегло е в тъмнина да се върви"

Сълзи си - в кърпа ти вържи,

и за обратно пътя с тях плати!

 

... Думите прокъсаха въжето,

Светъл лъч притича от Небето…

Камъкът извика слово:

– Боже, ще стана ли сърце отново!

 

Р. Първанова

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси, Васе, Честит празник на теб!

    Ваня Радовенска, благодаря и да ти е честит Празника!
  • "тегло е в тъмнина да се върви"- най- ми хареса! Браво!
  • Добре. че съдбата ни е отредила и такива моменти - пронизва те един лъч
    Светлина и сърцето отново оживява... Поздравления за стиха!
  • Благодаря, Ан, имам такива стихове и ще ги поставя. Прегръдка!!!
  • Мисана, Бойко, Анастасия, Стойне - Благодаря за присъствието ви тук и хубавите коментари! Хубава съботна вечер!
  • поздравления
  • Всички сме подвластни на Съдбата, понякога жестока и коварна:
    "А Тя брои, брои на пръсти -
    сълзи - кървави и гъсти
    /сякаш от гевгир цедени
    рубини - капват вкаменени/
    сграбчва ги, подхвърля в шепа -
    скъпоценност тъй нелепа.
    Но всичко е в името на светлия път и стъпването на него,
    за да се върви в светлина.
    А каква сила има във финала:"Камъкът извика слово:
    - Боже, ще стане ли сърце отново?
    Поклон пред дарбата ти ,Рени!Стискам ръката ти!Бъди благословена!
  • Всички сме слепци. Затова се движим в мрак. За нас важи сентенцията
    "Lux umbra dei" /Светлината е божията сянка/. Затова и словото е светлина. Добре си се сетила, Рени!

    Поздрав!
Предложения
: ??:??