Тя - Ръката на Съдбата
Тя - Ръката на Съдбата
Поглъща стъпките калта,
а грохотно орат бразда...
На Пътя призрачен и стръмен –
Бродник - с камък на врата прежулен.
Ръка отгоре се протегна –
тежкото на гръб премести -
скитник плещи понапрегна –
от Пътя си не се отмести.
А Тя брои, брои на пръсти -
сълзи - кървави и гъсти
(сякаш от гевгир цедени -
рубини - капват вкаменени)
сграбчва ги, подхвърля в шепа –
скъпоценност - тъй нелепа.
А той - страдалецът мълви:
– Боже, камъкът не ми тежи,
Пътя, Боже, Ти ми освети,
че по Видело изтекоха гледци!
... Съдбата се намеси и размаха пръст:
(рубини разпиля околовръст)
–Тежест отредена - не тежи,
тегло е в тъмнина да се върви"
Сълзи си - в кърпа ти вържи,
и за обратно пътя с тях плати!
... Думите прокъсаха въжето,
Светъл лъч притича от Небето…
Камъкът извика слово:
– Боже, ще стана ли сърце отново!
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
