Тя се казваше Мария...
Посветено... >>>
На моята баба, която беше еталон за доброта и с която се разделих на този ден преди 44 години...
Когато ми е тъжно и нелепо
аз все си спомням за онези дни
как тихата ти обич неусетно
ме следваше в безкрайните игри.
Усмивката не помня. Помня само
очите ти в безкрайна доброта,
когато се събуждах сутрин рано
и вечер пред иконата стоях.
С молитвите ти святи как заспивах...
Огряната с кандилото коса...
Милувката и тази странна сила
в изпълнената ти с любов душа.
Когато ми е тъжно и нелепо...
Как мога да забравя тези дни!
Та мойто детство с обичта ти свети
и знам –
до края ми
ти с мен ще си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Гоцева Все права защищены
