24.05.2010 г., 16:02 ч.

Тя се казваше Мария... 

  Поезия
1792 0 16

 

Посветено... >>>


На моята баба, която беше еталон за доброта и с която се разделих на този ден преди 44 години...


 

 

 


Когато ми е тъжно и нелепо

аз все си спомням за онези дни

как тихата ти обич неусетно

ме следваше в безкрайните игри.

 

Усмивката не помня. Помня само

очите ти в безкрайна доброта,

когато се събуждах сутрин рано

и вечер пред иконата стоях.

 

С молитвите ти святи как заспивах...

Огряната с  кандилото коса...

Милувката и тази странна сила

в изпълнената ти с любов душа.

 


Когато ми е тъжно и нелепо...


Как мога да забравя тези дни!

Та мойто детство с обичта ти свети

и знам –

до края ми 

ти с мен ще си.








© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??