24 may 2010, 16:02

Тя се казваше Мария...

  Poesía
2.1K 0 16

 

Посветено... >>>


На моята баба, която беше еталон за доброта и с която се разделих на този ден преди 44 години...


 

 

 


Когато ми е тъжно и нелепо

аз все си спомням за онези дни

как тихата ти обич неусетно

ме следваше в безкрайните игри.

 

Усмивката не помня. Помня само

очите ти в безкрайна доброта,

когато се събуждах сутрин рано

и вечер пред иконата стоях.

 

С молитвите ти святи как заспивах...

Огряната с  кандилото коса...

Милувката и тази странна сила

в изпълнената ти с любов душа.

 


Когато ми е тъжно и нелепо...


Как мога да забравя тези дни!

Та мойто детство с обичта ти свети

и знам –

до края ми 

ти с мен ще си.








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...