Тя танцува
Тя танцува
Тя е млада жена. И танцува откакто се помни.
Завладяващо-страстно, с оголени вени, без дъх.
Всеки танц я взривява до атом и жажда за полет
да достигне небесния връх.
Има много награди в живот от победи надскочен —
статуетки от бронз на девойки, които летят.
Със зората се буди и чайникът щом заклокочи
се покланя пред целият свят.
Щом разтвори ръце тишината изригва от звуци,
а плътта полудява и тръпне от страстния танц.
Става малка прашинка любов в поднебесния ручей,
и светът омагьосан е в транс.
Тя е млада жена. И танцува щом седне на стола.
Инвалид е в очите на слепите. Те са във грях.
Тя танцува (макар прикована по Божия воля)
със душа полетяла без страх.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Символика,страст към мечтите и много силно послание носи това стихотворение! Това го казва един обикновен читател.
-
И все пак началото на последна строфа "Та е млада жена" или "Тя е..."?
Иначе, чувал съм, все едно всичко било по Божия воля, даже, примерно, сутрешната ерекция, създала толкова проблеми за толкова голяма част от човечеството.
Шегата настрана, текстът според мене има много хубави елементи и наистина заслужава по-изпипан финал.
ПП. Понеже видях удивителен за мен патос в коментарите на високоуважаваната от мен Белла, бих казал само: "Предимство на виждащия е да си затваря очите." Слепият няма този избор.
Това с какво има и какво няма по Божия воля е абсолютна абстрактност.
Нямам против позицията, но патосът е твърде много, при положение, че текстът все пак има красива образност.
В "Откровения" това е по-важното. Поне там, където моят поглед се спре. По Божия воля.
ППП. Между другото, в Стария завет Бог бая нервен го раздава... На моменти дори е краен в очите на моа, неговият раб... -
Според мен „прикована по Божия воля“ може да означава (аз по друг начин и не мога да го приема) - че лирическата съществува по Божия воля, прикована към тялото си. А как ще я възприемат хората - като инвалид или не - трябва да тежи на тяхната си съвест. Само аз ли виждам стиха по този начин?
Никъде не пише „инвалид по Божия воля“. А „прикована по Божия воля“ може да се приеме в леко преносен смисъл. -
Според мен Андромаха има предвид това, че е правилно да се каже, че е "инвалид по Божие допущение".
-
страхотно е. душата танцува. не всеки има душа да види.
-
Понеже много харесвам стихотворението, се включвам пак.
Изразът „оголени вени“ по красив начин показва как душата на лирическата напира навън, толкова е голяма силата му. Жената въобще не е инвалид - тя е инвалид единствено в очите на „слепите“, танцът ѝ е така велик, че за тях остава невидим. Лирическата е „прикована“ към тялото си, към живота изобщо, „прикована“ към съществуването си - душата е центрирана в това тяло, но танцува около него. Това е моят прочит. С танцуващо тяло или не, душата не спира своя полет. И намирам творбата за прекрасна. -
Благодаря за мнението, Белла! Желая ти щастие!
-
Благодаря на всички, които прочетоха, коментираха, харесаха и не харесаха. Ще кажа само нещо относно критиката на Белла - Тази млада жена е прикована по Божия воля. Така се е родила. И въпреки това е повече жива, истинска и благодарна за живота си, отколкото много други. "Инвалид" е човешко понятие, не Божие.
-
Поздравления за стиха!
-
!!
-
"Всеки танц я взривява до атом и жажда за полет
да достигне небесния връх."
Браво!!! Много красив танц -
Душата да танцува!
Прекрасно е! -
ръкопляскам ти права...!
-
Прекрасно!
-
Много възвишено!!!
-
Най-красивият танц - на възвисената душа Благодаря за красивата поезия!
-
Имам щастието в реалния живот да Я познавам. Великолепна и необходима поезия. Аплодисменти, Цвета!
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
http://vbox7.com/play:8219eead
Финалните думи визират изивисяването на душата. Допадат ми не само те.
Не виждам хула срещу Светия Дух. Къде пише че Бог върши зло? По презумция всички Божи дела са за добро. Това е догма. Значи действаме по паметката:
1. Началникът е винаги прав.
2. Кагато началникът греши, виж т.1.
Приковайки духа в тяло, Бог го подлага на изпитание и го калява и възвисява. Нали „Когото Господ обича, него наказва" (Притч 3:12)
Фарисеите биха казали:който в грях е роден /като оня слепец дето прогледнал в Йоан 9/ на светец да се не прави. Интересен е въпросът защо човек се ражда с недъг. Някой ще каже, че поради тежка кармична обремененост. Исус отгваря така на този въпрос в Иоан 9:3 -
"Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела."
Неведоми са Божийте планове и пътища. Той ги разкрива на малцина -избраните, които често изглеждат смахнати за останалите. Едни викат за тях: пророк е, други викат: бяс има.
"Инвалид е в очите на слепите." май ще рече, че не всеки има очи да види божия промисъл. Аз влагам това тълкование.
Авторът не бива да обяснява какво е искал да каже. Кой разбрал, разбрал.
Четвъртите стихове в строфите са в тристъпен анапест. Това ги откроява от петостъпните, прави ги по-ударни. Всеки от тях акцентира върху отделен епизод, образувайки обратна градация - полита без страх, омагьосва света, прекланя му се и достига небесния връх.
Поздравления за интересната творба!