23.08.2015 г., 16:50  

Тя танцува

1.2K 1 19

Тя танцува

 

Тя е млада жена. И танцува откакто се помни.
Завладяващо-страстно, с оголени вени, без дъх.
Всеки танц я взривява до атом и жажда за полет
да достигне небесния връх.


Има много награди в живот от победи надскочен —
статуетки от бронз на девойки, които летят.
Със зората се буди и чайникът щом заклокочи
се покланя пред целият свят.

 

Щом разтвори ръце тишината изригва от звуци,
а плътта полудява и тръпне от страстния танц.
Става малка прашинка любов в поднебесния ручей,
и светът омагьосан е в транс.

 

Тя е млада жена. И танцува щом седне на стола.
Инвалид е в очите на слепите. Те са във грях.
Тя танцува (макар прикована по Божия воля)
със душа полетяла без страх.

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напомни ми един вълнуващ танц.
    http://vbox7.com/play:8219eead
    Финалните думи визират изивисяването на душата. Допадат ми не само те.
    Не виждам хула срещу Светия Дух. Къде пише че Бог върши зло? По презумция всички Божи дела са за добро. Това е догма. Значи действаме по паметката:
    1. Началникът е винаги прав.
    2. Кагато началникът греши, виж т.1.
    Приковайки духа в тяло, Бог го подлага на изпитание и го калява и възвисява. Нали „Когото Господ обича, него наказва" (Притч 3:12)
    Фарисеите биха казали:който в грях е роден /като оня слепец дето прогледнал в Йоан 9/ на светец да се не прави. Интересен е въпросът защо човек се ражда с недъг. Някой ще каже, че поради тежка кармична обремененост. Исус отгваря така на този въпрос в Иоан 9:3 -
    "Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела."
    Неведоми са Божийте планове и пътища. Той ги разкрива на малцина -избраните, които често изглеждат смахнати за останалите. Едни викат за тях: пророк е, други викат: бяс има.

    "Инвалид е в очите на слепите." май ще рече, че не всеки има очи да види божия промисъл. Аз влагам това тълкование.
    Авторът не бива да обяснява какво е искал да каже. Кой разбрал, разбрал.

    Четвъртите стихове в строфите са в тристъпен анапест. Това ги откроява от петостъпните, прави ги по-ударни. Всеки от тях акцентира върху отделен епизод, образувайки обратна градация - полита без страх, омагьосва света, прекланя му се и достига небесния връх.
    Поздравления за интересната творба!
  • Символика,страст към мечтите и много силно послание носи това стихотворение! Това го казва един обикновен читател.
  • И все пак началото на последна строфа "Та е млада жена" или "Тя е..."?

    Иначе, чувал съм, все едно всичко било по Божия воля, даже, примерно, сутрешната ерекция, създала толкова проблеми за толкова голяма част от човечеството.

    Шегата настрана, текстът според мене има много хубави елементи и наистина заслужава по-изпипан финал.

    ПП. Понеже видях удивителен за мен патос в коментарите на високоуважаваната от мен Белла, бих казал само: "Предимство на виждащия е да си затваря очите." Слепият няма този избор.

    Това с какво има и какво няма по Божия воля е абсолютна абстрактност.

    Нямам против позицията, но патосът е твърде много, при положение, че текстът все пак има красива образност.

    В "Откровения" това е по-важното. Поне там, където моят поглед се спре. По Божия воля.

    ППП. Между другото, в Стария завет Бог бая нервен го раздава... На моменти дори е краен в очите на моа, неговият раб...
  • Според мен „прикована по Божия воля“ може да означава (аз по друг начин и не мога да го приема) - че лирическата съществува по Божия воля, прикована към тялото си. А как ще я възприемат хората - като инвалид или не - трябва да тежи на тяхната си съвест. Само аз ли виждам стиха по този начин? Никъде не пише „инвалид по Божия воля“. А „прикована по Божия воля“ може да се приеме в леко преносен смисъл.
  • Според мен Андромаха има предвид това, че е правилно да се каже, че е "инвалид по Божие допущение".

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...