Тя, вярата

Поэзия » Другая

1.1K 0 24

Тя прозря и през сълзи изпроси

сетен път от съдбата и Бог,

и от феи, на вид звездокоси,

светъл лъч в своя мрачен чертог...

Тя летеше, наивно по детски,

не улавяше тънкия праг

между враг и приятел служебен

и на всекиго казваше брат...

Тя се скри, тя умря, безутешна,

със изцъклени обли очи...

Черни дяволи, в бяло предрешени,

я съсякоха в ранни зори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

myanakieva (МариЯ)

.......

2011-12-19T19:31:34+02:00
tedi52 (Тодорка Ташева)

Поздравления Сиси! Не губи вяра първо в себе си и след това в хората, които обичаш.

2011-12-18T23:28:13+02:00
poem_lady (Фери)

"не улавяше тънкия праг
между враг и приятел служебен
и на всекиго казваше брат..."

Като прочетох това някак почувствах какъв ще бъде финалът. Болезнено...

2011-12-15T18:41:14+02:00
dorotejkaa (Доротея Дарчева)

Светлината е по-силна от мрака, а стихът ти свети с много неща, не само с поезия... Поздрави, Сиси!

2011-12-13T10:45:15+02:00
sisidara (Сиси)

Благодаря на всички коментирали!

2011-12-07T18:10:14+02:00