Тя прозря и през сълзи изпроси
сетен път от съдбата и Бог,
и от феи, на вид звездокоси,
светъл лъч в своя мрачен чертог...
Тя летеше, наивно по детски,
не улавяше тънкия праг
между враг и приятел служебен
и на всекиго казваше брат...
Тя се скри, тя умря, безутешна,
със изцъклени обли очи...
Черни дяволи, в бяло предрешени,
я съсякоха в ранни зори...