3 февр. 2008 г., 17:43

Тя заема по-важно място от мен за теб

1.2K 0 3

Помогни ми напред да продължа,

помогни да оживея и да издържа.

Защо забрави за всичко между нас?

Сега слушам как разказваш ми за вас.

 

Толкова много ли я обичаш и не я оставяш?

Толкова ли е важна, че за всичко и прощаваш?

И аз грешах, но ти на мен не ми прости,

остави ме сама с болка в моите гърди.

 

Представи си само ако беше ми простил,

ако любовта ми ти не беше я убил,

сега щяхме да сме заедно и да се обичаме,

за любов докрай щяхме да се заричаме...

 

Но защо отново аз мечтая за неща,

неща, изпълнени с лъжливите слова.

Слова за вечна обич и разбирателство

и след края поредното предателство.

 

И какво остава след този пореден стих,

поредната сълза от болка аз изтрих,

олеква ми, щом мисля и пиша за теб,

макар и сърцето ми да се превръща в лед!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елен Ривес Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...