Тяга
Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете
и търся Моя, който ще трепти
със святата си чистота и обич светла,
с любов и радост в детските очи.
Примамват ме недосънувани пространства
и още търся моята звезда,
подвластна на онази неспокойна тяга
в душата стенеща, към Вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Гоцева Все права защищены
