Тяга
Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете
и търся Моя, който ще трепти
със святата си чистота и обич светла,
с любов и радост в детските очи.
Примамват ме недосънувани пространства
и още търся моята звезда,
подвластна на онази неспокойна тяга
в душата стенеща, към Вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
