3 сент. 2020 г., 20:06  

Тяхната есен 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
583 5 12

С целувката на зрялата любов,
обгрижва есента земята.

Тежат листата, пороища
и жеги надживели,
и уморено капят, а тревата,
от стъпки влюбени в нощта,
привела прегорялата снага
очаква да заспи в снега.
До вчера палаво момче,
преминало през пролет,
знойно лято, сега в очите ѝ чете
неказаните думи, старо злато.
Момичето отдавна е жена,
узряла като отлежало вино,
очите същите - игриво светят
с нестихналия плам на младостта.
И двамата - ръка в ръка,
ще минат зрялата си есен
към ледената бяла зима.
Не се страхуват от студа -
с жарта на вечно влюбените
си сърца ще сгреят огъня
на негасената камина...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??