С целувката на зрялата любов,
обгрижва есента земята.
Тежат листата, пороища
и жеги надживели,
и уморено капят, а тревата,
от стъпки влюбени в нощта,
привела прегорялата снага
очаква да заспи в снега.
До вчера палаво момче,
преминало през пролет,
знойно лято, сега в очите ѝ чете
неказаните думи, старо злато. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация