Моето тяло е мое, не нечия принадлежност.

Не трябва да моля да не бъда докосвана аз.

Когато една жена е в страшна неизбежност,

нейното тяло става за продан още в този час.

Какво остава от такава оголена, слаба жена?

Кой може да я привдигне от пропастта черна?

Тялото ѝ ще се превърне в непробиваема стена.

И пустош от вечността дори ще е по-безмерна.

Срамът и лудостта като приливи връхлитат нея.

Ако имаше избор, ако виждаше пътя на вярата,

може би щеше да извърви различна житейска алея.

Но в този окаян свят на злото къде ли е мярата?